Нова историческа фантастика, която ви потапя в далечни места
Ан Майкълс е служила като лауреат за поети в Торонто, тъй че не е изненада, че последният й разказ, HELD (Knopf, 240 стр., $27), трансформира фамилна сага от няколко генерации в лирична мозайка от облици и наблюдения, задействане на „ дългия фитил на паметта, постоянно разпален “. Започва в окопите на Първата международна война с усещанията на боец от това, което всъщност е „ гроб от 450 благи “ и приключва в близко бъдеще, когато един от неговите потомци се разхожда по улиците на град на Финския залив.
Между това, разказът на Майкълс се плъзга грациозно напред-назад във времето, от Северен Йоркшир през 20-те години на предишния век до селския Съфолк през 80-те години на предишния век, по-късно чак до Париж през 1908 година Джон, боецът, който срещаме за първи път през 1917 година, се завръща от войната при брачната половинка си Хелена и своето фотографско студио. Преследван от това, което е видял (или не е видял), той оставя завещание, което ще изпрати щерка му и внучката му на други фронтови линии, този път работещи в полеви лечебни заведения и бежански лагери, „ най-опасните места “.
Всяка къса глава е изпълнена с ловко скицирани герои: боен сътрудник, претрупан да напише „ това, което никой не може да понесе да прочете “; вдовица, срещаща ненадейно сродна душа, до момента в който се движи през снежен пейзаж; даже Мария Кюри, за чиято храброст си спомня един от най-близките й другари. Навсякъде тези истории провокират както трогателни връзки, по този начин и провокативни разлики. Тези, чийто живот следва този на Джон, би трябвало да намерят собствен личен метод да оцелеят в този „ нов свят, с нови степени на тъга, доста повече степени в скалата на самодоволство и изтезание. “
Оцеляването — и какъв брой надалеч ще стигне човек, с цел да го реализира — е в основата на WHERE THE DEAD WAIT на Али Уилкс (Книги на Emily Bestler/Atria, 388 стр., $27,99), , което нейният издател подходящо разказва като „ злокобна, атмосферна полярна готика “. Уилям Дей беше невисок млад четвърти лейтенант, когато гибелта на неговите висши офицери му даде командването на транспортен съд, затънал в арктическия лед. Той се върна в цивилизацията, само че се появи с канибалския псевдоним „ Eat-Em-Fresh Day “. Тринадесет години по-късно неговият някогашен заместник-командир, грациозен американец на име Джеси Стивънс, е липсващ в същия район. Сега, през зимата на 1882 година, Адмиралтейството подрежда на Дей да отиде да го откри.
Усложненията изобилстват, както логистични, по този начин и психически. Връзката на Дей със Стивънс беше най-малкото интензивна. И до момента в който новата експедиция попада в капан в Далечния север, Дей е преследван от тъгите на предходната група, показани в редуващи се глави. Яденето на човешка плът може да не е било единственото ужасяващо деяние, осъществено тогава, и след Стивънс може да бъдат разкрити нови закононарушения. Дори властната брачна половинка на изгубения авантюрист, нравствен медиум, който пътува с „ череп на домакински любим “, стартира да се съмнява в мъдростта да се причисли към тази злощастна задача.
Ледът е „ затворен зад тях като врата на гробище “, водейки екипажа на Дей към вероятен протест. Натрапчиви видения и злокобни улики не оставят разсъдъка на никого неизпитан. Какво е смисъла на отвратителна маска, направена от кожа на косатка? За изваждането на фигурата на транспортен съд, за който се допуска, че е потопен на стотици благи? Верно на заглавието на романа, има доста мъртви мъже, които чакат да бъдат открити. И освен светлината „ играе трикове тук “.
Един от измамниците с смяна на формата от китайския фолклор е малко евентуалният, само че въпреки всичко безапелационен повествовател на остроумните и под напрежение ЖЕНАТА НА ЛИСИЦАТА (Холт, 400 стр., $27,99). Наричайки себе си Сняг, тя си проправя път през северна Манджурия и Япония през 1908 година в женски облици, възнамерявайки да преследва мъжа, виновен за гибелта на нейното малко. В този развой тя осветлява действителностите на едно прикрито общество на ръба на смяната: „ Ако в миналото е имало време да се появяват призраци и лисици, то е в този момент “, когато последната императорска династия се проваля и несигурността е на всички места.
През по-голямата част от романа преследването на манджурец на име Бекту Никан от Сноу върви паралелно с друго търсене с Бао, някогашен преподавател, който си е спечелил репутацията на аматьорски детектив. Опитът му да проверява гибелта на куртизанка в последна сметка ще го води до Сноу — и разгадаването на тайнственост от младостта му, когато той и обичаната му от детството оставят блага за бога лисица на спонтанен олтар.
Следвайки разнообразни улики, Сноу и Бао водят читателя в семействата на аристократи и селяни, градски центрове и селски села. Разследванията им скоро ще ги въвлекат в драмите на комерсиално семейство, уверено, че проклинание е обречено на крах върху сина им. Млади мъже, занимаващи се с революционна политика, и фотограф със податливост към изнудване прибавят трудност към сюжета, както и двойка лисици, които се маскират като привлекателни господа. Широ е по-малко пикантният от двамата, обичащ любовта на богати, отегчени дами. Куро, писателят, е по-почтен, въпреки и по-загадъчен. Но това е историята на Сноу и макар че тя се любува на опцията да живее или като лисица, или като жена, тя е наясно, че „ нито двете не са безвредни форми в свят, ръководен от мъже. “
